За първи път от месеци имам желание просто да пиша,да разкажа,да споделя.Часът е 04:45,а за тези,които вече са си върнали часовниците - 03:45.Преди 15 минути се прибрах ии се чувствам прекрасно.Когато вървях към нас в буквално гробната тишина на фона,на която се отличаваха единствено ударите на токчетата ми по асвалта,се почувствах толкова жива.Господи,толкова жива не съм била от началото на август.И беше прекрасна вечер,прекрасна нощ,за което искам да благодаря на онова прекрасно същество,което промени живота ми и което преди около 4 часа стана на 18.Обичам те безумно много.Знам,че не можеш да го прочетеш нито ще разбереш,че съм го написала затова ще се постарая да ти го казвам по-често.Знам,че не го правя.Че не прегръщам ентусиазирано като се видим,че не ти се хвърлям на врата или че не казвам колкото те обичам,но е така - обичам те и без теб нямаше да съм това,което съм.Та да,стигнах до там как се чувствах истинска,как се чувствах прекрасно в кожата си.И не,това не се дължеше на промишленото количество джин,на това,че измръзвах от студ,нито на лимоните и солта. Живея,обичам,радвам се и искам да е все така.Не искам пак онзи шибан летаргичен период..искам тръпка,искам чувство,искам..живот.Сега седя тук,още с тежкия грим на лицето,и пиша това вместо да спя и единствената причина е,че съм щастлива и е може би един от първите пъти,в които не се дължи на момче.Обичам ви и благодаря за вечерта ^^ а сега ще отида да изтрия всичко от лицето си и ще се сгушя на топло в леглото,за да се събудя утре по-щастлива и от днес.