Won't you be a friend of mine to remind me what is real?

и без това отдавна не съм писала ^^
а ако задържам още всичко ще се побъркам.
всичко рухва,едно след друго и аз..просто не знам как да го поправя.
не знам как да оправя всички тези семейни проблеми.финансови проблеми.големи.май те стоят в основата на всичко останало.по-нервна съм от всякога и осъзнавам,че думите ми раняват едва когато е твърде късно.и когато са пострадали хората,които най-много обичам.толкова отчаяно искам нещата да се оправят,толкова отчаяно го искам от месеци,докато слушам за чуждите проблеми опитвам се да бъда приятелка,а всъщност вътрешно се сривам.и дааа,на всичкото отгоре крада приятелки?really?аз съм виновна явно за отчуждаването на някои хора..и докато пред едни го представят като голяма лична драма,пред други е просто бъзик.защото така е по-лесно.да не покажат колко им пука всъщност.обаче и на мен ми пука.затова мразя да ми говорят зад гърба,като имаш проблем,мамка му,пиши на мен не на хора,които ддз очакваш да вземат страна ли?да заемат моята страна и да кажеш,че и тях съм откраднала?заела съм ти мястото?
просто толкова много ми идва напоследък,както никога преди и наистина,наистина не знам какво да правя.за първи път просто не знам как да се усмихна.дори да имам прекрасен ден,хиляди причини да се чувствам щастлива както днес,накрая се намира нещото,което да ми напомни в какво положение всъщност се намирам ии да.никак не ми е весело ^^