След всички истини,които ми каза Надя..истини,които продължавам да отричам вътре в себе си,трябваше просто да напиша нещо.Каквото и да е..просто да напиша нещо,да се отърва от кофти чувството,натрапчивите мисли в главата си и онова странно усещане в стомаха щом го видя.

И ме е страх,да,не от него,а от мен.От това,което ще направя щом реша,че вече не ми е интересно..защото,о,рано или късно винаги се стига до това.Губя интерес или се изплашвам,че може би е нещо сериозно.Толкова ме плаши мисълта да бъда истински с някой и в същото време толкова силно го желая.Просто имам нужда да съм себе си с някого.Сещате се истинската аз,не момичето,което смяташ за повърхностно заради страстта й към модата,не тази,за която се сещаш като чуеш текила..а онази истинската зад маската,хубавите дрехи и блясъка на зелените очи.Искамискамискам.

Не знам какво повече да напиша.Всъщност знам,но ме е опасявам,че ако го направя най-накрая ще трябва да го осъзная.А може би не съм готова.