докато чатех с кики по някаква непонятна причина започнах да си припомням детството си.от лятото е,предполагам.когато бях малка летата ми бяха съвсем различни,което е нормално всъщност.но това време ми липсва страшно много и го разбирам все повече,гледайки 11-12 годишните по кафетата и детските дискотеки вместо пред блока.виждайки същити деца година или две след това,припалвайки първата си цигара,и знаейки,че на тези години аз още се радвах на близалките пръстенчета.всичко се променя толкова бързо.прекалено бързо.не знам дали някога,вече пораснали,те биха осъзнали,че всъщност не са изживяли детството си.и пиша това с пресен пример вкъщи. (: отплеснах се.говорех за моето детство.

бях много,много щастливо дете.отвсякъде заобиколена от хора,които ме обичат и са готови да ми угаждат.усмивката наистина не слизаше от лицето ми.и носех жълто.много жълти рокли.обичах да си подскачам по плочките,да ям захарен памук и да ходя в зоо градината.това наистина ми липсва - щастливата усмивка да лицето,безгрижието,сигурността и най-вече хората,които загубих след това.липсват ми гумените сандали и ставането рано сутрин,за да гледам плодчетата и да се треса в такт с музиката.липсва ми играта на стражари и апаши пред блока чак докато баща ми не се появи на терасата,давайки ми знак,че е време да се прибирам.беше толкова по-истинско,толкова по-чисто.преди скайп,фейсбуук и интернет.тогава,когато гледах филмите само на касетка и слушах музиката си на уолкмена.беше хубаво.и ми липсва безкрайно много особено лятото.