tell me you love me. tell me, because if I tell you first, I'm afraid you'll think it's a game. save me... I beg of you.

Мисля,че полудявам.

Мисля,че любовта ми ме прояжда отвътре и образува малка черна дупка.

Имам толкова любов в себе си,Господи,толкова е много,а няма на кого да я дам.

Не мога да дишам.Давя се,падам,изгарям.

От къде тази нерешителност?Айде бе,силния пол.Толкова ли е трудно да направиш първата крачка.Защото така имам чувството,че не ти пука,че не ме искаш,че си говориш ей така.

Не.мога.да.дишам.

Не мога.Без теб.А и с теб също.

И какво правим?

Защото ако го караш все така аз ще продължавам с този мазохизъм,избивайки си те от главата ми.С друг,с няколко?

Кога ще се появи някой нормален в живота ми,мамка му?

Кога ще спре да бъде толкова сложно?