passion for fashion

Занимавала съм се с какво ли не.Когато бях на 5 се записах на класически балет,баба ми е била прекрасна балерина.Учителката ми каза,че имам много добра стойка.Отказах се.Година по-късно,на 6,тръгнах на художествена гимнастика.Доста гъвкава съм и не ме затрудняваше да правя шпагати след седмица-две.Бях гимнастичка до 4ти клас.Тогава треньорката ми каза,че ако искам да продължа трябва да се преместя да уча и тренирам в София с цялата група.Бях на 10,ясно е как са се развили нещата.Тъй като постоянно имам нужда да правя нещо,да се чувствам значима ако щете,се записах на акробатика. Напреднах бързо,дребничка съм и ходех редовно на тренировки.Скоро ми намериха партньорка и започнахме да правим съчетания,подготвяйки се за състезания.Стояла съм в залата по 8+ часа,писала съм там домашни и съм учила,сваляла съм килограми,за да може по-лесно да ме вдига,не съм гъкнала.Така,казват,е в спорта - дисциплина.Бяхме най-добрите.Не се хваля,не бих си го и помислила,така твърдяха.Отказах се няколко месеца преди едно от състезанията.Не смятах,че съм достатъчно добра,смятах,че ще изложа партньорката си или знам ли и аз какво съм си мислела тогава.Виждате ли сега колко е ужасно да не вярваш в себе си?През цялото това време,през което съм растяла,учейки се на спортна дисциплина,рисувах.Другата ми баба пък беше художничка,прекрасна художничка.Заради нея не вярвах в себе си,а след като почина спрях и да рисувам.

От всичко това,вярвам,става ясно колко непостоянен и несигурен човек съм.Но през живота си освен рисуването(за което даже не съм сигурна) съм имала две големи страсти - танците и модата.

Всъщност започнах да се интересувам от мода преди близо две години.Никога не ме е интересувало особено как се обличам,действам по вътрешен усет.Вярвам и че го правя добре до колкото ми позволяват възможностите.Но за друго говорех..модата,да,модата е изкуство.Изкуство като всяко друго - необятно,адски разнообразно и когато е направено добре - безумно красиво.Когато Надя изгледа някой зашеметяващ филм се възхищава.Възхищава се на гения на режисьора,на брилянтния сценарий или емоционалната актьорска игра.Вижда всичко това със сърцето си,чувства го,обича го.Аз се чувствам по същия начин когато изровя някоя прекрасна рокля от от котюр колекцията на диор от 49та примерно.Възхищавам се,изумявам се от гения създал такава красота,от дългите нощи шиене на ръка,за да изпипа всеки детайл..за да я направи перфектна.Не мога да опиша,нито се опитвам да разбера какво толкова намирам в модата и как мога да изгубя часове да чета за Шанел,но да не отделя и 10 минути на урока си по биология,но е факт,че просто съм влюбена в тази индустрия.Факт е също,че много хора я подценяват и омаловажават,а може би не я и разбират.Ама какво има за разбиране,бе?Гледайте и се наслаждавайте на цялата красота,която е способен да създаде човек.Знам,че на малко хора им пука,че Галиано направи рокля,вдъхновена от Рембранд,че Габриел Шанел е създала империя от нищото или че Елза Скиапарели е работила със Салвадор Дали.Със Салвадор Дали,човече.

Както и да е,отдавна исках да напиша нещо,макар и малко,по темата,а днес се насъбра достатъчно горчилка,която да ме накара да си размърдам пръстите по клавиатурата.