тя беше ледена като сладолед и също така лесно се разтапяше.

Знаеш ли,по-щастлив не съм те виждала никога.Усмивката,която не слиза от лицето ти,усмивката,която толкова обичам,сега е само за нея.Мислех,че съм те виждала щастлив.Мислех,че съм те правила щастлив.Въпреки всичко,въпреки мен,въпреки бягството и цигарите.Мислех,че си бил щастлив.А сега те виждам толкова жив,виждам и такъв пламък в очите ти.А явно и в сърцето.И знам,че трябва да се радвам,радвам се,но е и тъжно.Макар че излезе от порочния кръг,макар че намери подходящ човек..защо ми е толкова трудно да се радвам за теб?Толкова си щастлив,Господи,и най-малкото,което ти дължа е да съм щастлива и аз заради теб,а не мога.Дращи ме от вътре,прави рани,кърви и боли както и да го лекувам.Гледаш я с онова нежно сияни в очите и говориш за нея така както някога говореше за мен.Но по-хубаво,по-истинско и по-искрено.Знам,че искаш този път да е наистина и да е задълго.И знам,че ще бъде.Аз ще се радвам когато те видя с нея,ще се радвам когато ти стане дама на бала,ще се радвам когато ми разказваш как се събуждаш до нея и не искаш да я пуснеш.Не искаш да я пуснеш да си иде..и аз ще се радвам.Ще се науча.

А какво ще правя дотогава с моето минало когато ти така успешно продължаваш напред?