more is better

Беше странен ден.Още от полунощ когато си изкарах яда на клавиатурата,пишейки онези смс-и.После той влезе ии (: Беше същия както преди..моят най-добър приятел ^^
И аз май се радвах повече от него,че става на 18 xD Много се зарадва на това 'обичам те',с което завършваше смс-а.Сякаш не го знае?Или си мисли,че до сега съм го казвала просто така?Все пак си мисля,че ме познава много повече от доста хора.Радвам се,че беше мил,че му пукаше,че се зарадва..че беше толкова себе си.Колкото и тъпо да звучи (: Каквото и други да напиша ще е излишно,а и никой няма да го разбере така че..

I make no apologies for how I chose to repair what u broke. :]